Медицинско право и здравеопазване Брой 03 от 2025 г.

Уважаеми читатели,

Представяме на Вашето внимание брой 3 за 2025 г. на списание „Медицинско право и здравеопазване“, посветен на сложните връзки и динамичното взаимодействие между правото и здра­веопазването.

Гост на броя е проф. д-р Коста Костов – водещ пулмолог и ува­жаван общественик. Той е консултант по белодробни болести в медицински център INSPIRO и ръководител на Клиниката по бе­лодробни болести на ВМА в периода 2003–2019 г. Проф. Костов преподава белодробни болести, специализирал е в Швейцария и Германия и е завършил курс по лидерство в London Business School. Бил е председател на Българското дружество по белод­робни болести (2008–2012) и днес е главен редактор на меди­цинския журнал INSPIRO.

В интервюто си проф. Костов отхвърля като неоснователни твър­денията за предимства на българското здравеопазване спрямо европейското, посочвайки, че при липсата на визия и реформи то остава най-неефективното в Европа на фона на прекомер­ния брой болници и легла.

Проф. Костов предлага амбициозно решение – създаване на мултидисциплинарен експертен съвет с 5-годишен мандат към Народното събрание. В този съвет, освен водещи лекари, да членуват и експерти в организацията на здравеопазването, юристи с компетенции в медицинското право, икономисти и експерти по здравни стратегии. Задачата им: да изготвят ця­лостна визия за реформа – краткосрочна, средносрочна и дъл­госрочна – която да се следва последователно от политическия елит, независимо от конюнктурата.

В статията „Храна ли са хранителните добавки?“ Мария Зла­танова разглежда историческото възникване на хранителните добавки като форма на лечение и последвалото им норматив­но определяне като храни. Авторът поставя акцент върху проти­воречието между биологичната им същност и правната рамка, която често пренебрегва медицинския им произход и сходство­то им с лекарствените продукти. Анализира се и практиката на Съда на ЕС, в която ясно личи опитът да се намери баланс меж­ду принципа на свободно движение на стоки и защитата на об­щественото здраве.

В следващата статия – „Правна характеристика на Правилата за добра медицинска практика“ Станислав Малчев – предста­вя задълбочен анализ на статута и приложимостта на ПДМП. Те са разгледани като специфичен инструмент, разположен между професионалните стандарти и нормативната уредба. Подчер­тани са трудностите, свързани с неяснотата на техния правен статут и припокриването им с медицинските стандарти. Като особено значим проблем авторът изтъква отсъствието на ясен механизъм за актуализация, което ограничава стабилността и надеждността на ПДМП както за лекарите, така и за пациентите.

В рубриката „Юриспруденция“ е включено заключението на ге­нералния адвокат J. Richard de la Tour по дело C-43/24. Казусът, възникнал в България, засяга липсата на национална процеду­ра за признаване и вписване на промяната на полова идентич­ност в актовете за гражданско състояние. Случаят К. М. Х. срещу Община Стара Загора е част от дългогодишна противоречива практика на българските съдилища: в отделни случаи се прие­ма, че промяната на пола може да бъде призната по силата на чл. 8 от ЕКПЧ, докато в други съдилищата са отказвали, позова­вайки се на липсата на изрична правна уредба. Допълнително, Конституционният съд в решение № 15/2021 г. приема, че по­нятието „пол“ има само биологичен смисъл, а с тълкувателно решение № 2/2023 г. Върховният касационен съд затвърждава, че действащото материално право не допуска такава промяна. На този фон настоящото дело пред СЕС отново поставя въпроса за съвместимостта на българската уредба с правото на ЕС и за задължението на държавата да гарантира на гражданите си правото на свободно движение и на юридическо признаване на личната идентичност.

С избраното в настоящия брой съдържание редакцията отправя поредното послание за необходимостта от осмисляне на връз­ката между право, медицина и човешки избор. Надяваме се предложените теми да провокират читателя към размисъл и да насърчат диалога за по-справедливо и ефективно здравеопазва­не, в което се съчетават професионализмът, правната сигурност и уважението към личността.

От редакционната колегия:
Проф. д-р Дарина Зиновиева
Проф.д-р Огнян Герджиков
Проф. д-р Иван Тодоров
Проф. д.н. Живко Драганов
Проф. д-р Параскева Саменова, дмн

Share this post