Монографията „Престъпления срещу човешкия генофонд. Биомедицински аспекти“ за първи път поставя въпроса за наказателноправната защита на обществените отношения, които гарантират запазването на човешкия генетичен фонд в светлината на развитието на технологиите в биомедицинската наука. Подходът в изследване на поставения въпрос е интердисциплинарен – от гледна точка на етиката, философията, биомедицината и правото. На основата на анализ на съвременните философски течения, е изведен относително ясен критерии за бъдеща криминализация – ако медицинската интервенция лекува страдание или представлява предотвратяване на страдание, тя е допустима, ако е форма на мелиорация, подобряване на човешкото генетично наследство, тя следва да се отхвърли, за да не се стига до форми на генен аристократизъм, основан на различния достъп до медицинските нововъведения.
Поставен е въпросът за допустимостта на превантивната намеса на наказателното право в обществените отношения по принцип. Авторовият отговор е, че тя е уместна и дори необходима, само когато на карта са поставени екзистенциалните интереси на човечеството, доколкото посегателствата срещу генофонда оспорват самото му съществуване.
Очертан е обектът на предлаганите състави на престъпления. Предложена е тяхната система. Понятието за генофонд е изведено с оглед съвременните технически възможности за интервенция в неговото естествено развитие. Обосновано е систематическото място на предлаганите текстове в Главата общоопасни престъпления. Посегателствата, свързани с клониране и смесване на човешкото с животинското, както и предхождащите ги прояви като пропагандиране на евгенически практики са обобщени като престъпления срещу генетичната уникалност на човека. Очертани са проекто-съставите и са описани характерните им признаци от обективна и субективна страна. Посегателствата, нарушаващи правилата за даряване на генетичен материал, включително предоставянето на облаги срещу даряване и др. са обобщени като престъпления срещу части от човешкото тяло. Успоредно са предложени текстове на престъпления срещу личността, свързани с нарушаване тайната на донорството. Очертани са и посегателства срещу човешкия ембрион. Откроено е самостоятелното право на ембриона на правна защита и причините, поради които той не може да „ползва“ защитата, предоставена от закона на вече роденото човешко същество. Внимание е отделено на наказателноправния поглед към сурогатното майчинство – криминализирано ли е или не и какъв би трябвало да е разумният подход на нашия законодател. Проследени са възможните нарушения на правилата за експериментално изследване на ембриони, получаването на заплащане срещу предоставяне на ембриони и снабдяването на другиго с ембриони, както и всички интервенции, насочени към промяна чертите или пола на детето.
Направени са разграничения с редица съществуващи състави на престъпления. Предложени и обосновани като вид и размер са и наказания за всички нови състави на престъпления, обмислени с оглед на тежестта им едно спрямо друго.
Предложена е промяна в Конституцията на РБ, която да декларира гарантиращата роля на държавата по отношение генетичната уникалност на човека. Предложена е промяна в НПК по отношение родовата подсъдност на някои от най-тежките сред разглежданите посегателства и в Закона за здравето, според която да отпаднат част от случаите на нарушения на правилата, които се санкционират по административен ред. Така ще се избегне конкуренцията и дублирането на съставите на предложените престъпления и съществуващите административни нарушения, в случаите, когато посегателството е дотолкова сериозно, че средствата на административното право не са достатъчни.
За автора:
Доц. д-р Юлиана Матеева е преподавател по наказателно право с над 20-годишен стаж във ВСУ „Черноризец Храбър“ и дългогодишен ръководител на катедра “Правни науки” към Юридическия факултет (2012-2020). От 2007 г. преподава и в Правно-историческия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“-Благоевград. Гост-преподавател в Юридическия факултет на УНСС в периода 2020-2023 г. Научни интереси в областта на материалното наказателно право – непълнолетни правонарушители, престъпления срещу политическите права на гражданите, субект на престъпление, биомедицински посегателства срещу човешкия генофонд. Национален координатор за РБ по проекта Consimium на Генералния секретариат на Съвета на ЕС и Европейския съвет. Експерт към Националната агенция за оценяване и акредитация. Множество участия в национални и международни конференции, над 40 публикации в български и международни издания, сред които три монографии. Член на Съюза на учените и адвокат в Адвокатска колегия – Варна.
