ТЕРЗАНИЯТА НА ЖАБОКА

Плаче плачеща върбата…
А един унил жабок,
не успял във своя скок,
разсъждава над съдбата:
Що съм толкова унил?
Друг път толкоз не съм бил.
Вярно, в скока не успях,
че ме хвана нещо страх.
Но и друг път съм се схващал,
данък на страха си плащал.
А така не съм унивал
и от срам не съм се скривал.

Да, но този път отсреща,
жаба жабурана млада,
обещала за награда
своята любов гореща.

Откъде ли ще я вземе
жабата студенокръвна?
Как можах така да клъвна?
Жабешка любов е бреме.

Бреме, бреме, а без него
мойто щастие къде го?
Мисля, май че ми е време
да намеря любовта си.
Но за туй се иска смелост,
жабешка житейска зрелост,
да надмогна аз страха си.

Да надмогна, но не мога,
Що ме хваща страх, за Бога?
Ако вечно се страхувам,
цял живот ще ергенувам.
А ергенство е до време,
после става тежко бреме,
все по-тежко и по-тежко
дорде стане нечовешко
и по-точно – нежабешко.

Стига, край, реших, ще скоча!!!
Ох, дано да е отсреща
жабата с любов гореща!
Ако трябва ще излоча
цялата вода във гьола,
за да стигна до целта си,
всъщност и до любовта си.

Жабо,гледай, скачам вече!
Не отивай наделече!
Дай ми шанс да те прегърна
и в принцеса те превърна…
С тебе искам да живея,
жабче наше да люлея…

Да, но жабата скоклива
зад един храстак се скрива
не поглежда към жабока…

Мъката му е жестока.

Плаче плачеща върбата…

21.09.2015 г.                     О.Г.

Share this post