Онази вечер, ненадейно,
във гръб изскочи той –
с очи червени, с криви зъби,
личи, че е от сой.
Без миг дори да се забави
безмилостно се впи
в гръкляна ми така жестоко,
че свят ми се зави.
Оказа се боец елитен,
от вирусни войски.
Имунната защита моя
безжалостно разби.
С кинжални удари зловещи
гласа ми го отне.
Трахеята ми я разнищи,
разкъса я на две.
Сега съм възнак на леглото,
без силица за цяр.
Със кашлица, с температура –
направо е кошмар.
Та мисля си, когатʾсме здрави –
желанията – сто.
А разболеем ли се лошо –
желание – едно:
Желанието да сме здрави –
върховно – само то!
Но оздравеем ли, как бързо
отново стават сто.
20.10.2016 г. Скромен гений: О.Г.