І Действие
След полети тежки,
почти нечовешки,
пристигнахме някак в Хавай.
Но как ли се случи,
че тъй се получи,
багажът, о ужас – в Китай!
С единствени гащи,
с брада, дето дращи,
без дрехи, без нищо, ей на.
Дори и жените
без шноли в косите,
без грим, без бижута, така.
Със плаха надежда
днес всеки поглежда,
дали не пристига багаж.
Багажи пристигат.
Носачи ги вдигат.
Но никой багаж не е наш.
Ден втори, ден трети…
отива към пети.
Не знам как ще свърши това.
С вмирисани гащи,
с брада дето дращи,
без дрехи, без нищо, така.
ІI Действие
Пристигна багажа!!!
Какво да ви кажа:
то радост, прегръдки, сълзи…
И гащи и блузи,
помади за бузи,
но дните са малко, уви.
Как в краткото време,
о, чëрт да го вземе,
да ползваме всичко това?
И чудене пада,
така ни се пада,
щом носим десетки неща.
Излиза, че може,
нали, мили Боже,
със толкоз по-малко багаж.
Бельо, малко ризи
и нужните визи,
тогава светът ще е наш.