АКАДЕМИЧНО РАЗВИТИЕ В РИМА [1]
Дарина Зиновиева
След поредния съвет в орган на университет
пак започнах умозрения- да направя подобрения
в управленските решения на звеното за наука,
дето се кълне в сполука в годишния отчет.
Та дано направим ред, та дано посеем знания,
та дано развием висшето образование.
И започнах да се чудя откъде да я започна,
че призвание да имаш дава плодородна почва.
Взех да диря в отчета най-призваните, напетите,
та критерий да намеря и със него да премеря
всеки дето иска степен- доктор „малък[2]” и „голям”[3],
или длъжност да заеме-асистент или гигант.
И започна се борбата със закона, с правилата.
Търсих нещо в ЗВО-то[4], не за друго, а защото
там са дадени какво е- ВУЗ или доцент от „сой” да е.
Тъкмо нормата намеря, тя препраща към критерий
в друг закон демократичен- за академичното развитие.
Той към правилник ме прати- ама все в едно обятие,
малко-по изкусурено, да не кажа – изкривено:
сто поеми, трийсет часа, едноседмично разпятие,
епруветки с колби –двайсет, десет йона отрицателни.
А за правото – по- сложно, че държавна регулация
иска- който преподава да е с висша репутация.
Там наредби разпореждат три нива на вид учения-
задължителни в началото, краят – изпит за умения.
Подредих ги аз логично, правно викат му „систематично”,
и препънах се в греда – пет цитата на века, авторът да е един,
да е цял, не половин- тоест вторият е този- да дели ще се наложи.
Ако трети пък е автор, сметката без калкулатор, невъзможно да е точна.
Към това ще се прибави, да е в тон с добрите нрави, да се труди и безсрочно,
че опасно е със срок „висше” той да преподава- сякаш преподава плява.
Рекох „има автономия”. Всеки ВУЗ[5] твори законово правила и ред успешно.
В петдесет ще видя нещо, дето сигурно е свестно. И се хванах за главата.
В първият е налице тълкуване, че не може хоноруване.
Следващият ВУЗ решил- всички – в хоноруван стил.
Третият се позовава на световната си слава-ректори да са били в двадесет и пет страни.
Явно вътрешните норми, са ми твърде автономни, а и някак са безчет-цели петдесет.[6]
Вярна на целта оставам, продължавам, задълбавам, практиката на съда да диря.
Сигурно се е препирал някой подчинен със шефа и обжалвал е вендетата.
Да, така е – съд районен, даже конституционен е разплитал не една норми в своите дела.
В таблица ги подредих, яснотата придобих-
с норми нови за академичното развитие
с упоритост сме постигнали разБитие…
април 2019
[1] В сборник Темида бр.7/ 2021г, изд. на Съюза на юристите в България
[2] Научна степен „доктор”
[3] Научно степен „доктор на науките”
[4] ЗВО-закон за висшето образование
[5] ВУЗ- висше учебно заведение
[6] Брой на висшите училища в България